Общо показвания

петък, 17 януари 2014 г.

Людмила Филипова-"Където се раждат ангелите"

Това е първата книга на Людмила Филипова,която имам честа да прочета.Може би ще кажете,че нямат нищо общо,но чак след прочитането на книгата сравних Момчето с малкият Принц.И двамата са далеч от своята планета,и двамата имат големи сърца,изпълнени с мечти и чудеса.Книжката е малка,издадена на два езика в малко луксозно томче.Изпълнена е с интересни илюстрации,които подтикват въображението ти.Момчето ме спечели с любовта си към книгите,към старата вехта библиотека.

Факти доказват, че преди хилядолетия на земята са се появили първите хора със сини очи, смятани за ангели, богове или извънземни.
А какви всъщност са били те?
Всеки, който докосне душата на тази история, ще се изправи пред последствията от безумните човешки стремежи и най-дългия път, който може да измине надеждата...
Вселената е толкова тайнствена и необятна, колкото е човешката душа. А именно душата е мястото, където се съхранява смисълът на всяко съществуване.
Където се раждат ангелите е историята на последните хора, преминали през времето и пространството, за да открият отново своята изгубена надежда. А Момчето - последното продължение на човешкия род, възражда вярата си чрез случайно намерена снимка - огледална картина на една възможна реалност.
Това е роман-импресия. Вълнуваща плетеница от фантастика и исторически истини, която очертава цикъла на човешката раса и кръговрата на света.
Всичко завършва там, от където започва отново...
В познатия си майсторски стил на разказвач Людмила Филипова използва и тук истински исторически и научни факти, за да ни преведе през пътеките на историята, ръка за ръка с главния й герой – Момчето. Момчето пътува на борда на космически кораб, запокитен в дебрите на космоса през черна дупка. Екипажът е малък и очаква с примирение съдбата си – остават им още няколко седмици живот, освен ако не открият планета, на която да кацнат. Шансовете са малки, а те са последните оцелели – и носят на кораба скъпоценния спомен за своя дом, за синята планета, която вече не съществува. Превърната в космически прах от собствените си деца – човеците. И защото надеждата за бъдещето я няма, Момчето живее със спомените за миналото – дочутите, разказаните, научените, тези, които пази в синьото на очите си и в смачканата страница, откъсната от книга. Страницата със загадъчна и вълнуваща рисунка, която ще се окаже ключът към завръзката в историята. Ще успеят ли последните оцелели човеци да достигнат до нова Земя? Ще приключи ли самотното им пътешествие сред космическите мъглявини? Ще открие ли смисъла Момчето със сини очи?
Краят на историята ще ви изненада и развълнува – и макар и неочакван, той е така поразително… възможен. Точно тук, в реалния свят, в който сте се свили удобно в креслото с книга в ръка. Може да се случи, може да е вашето бъдеще. Дори и след последните страници пътуването няма да спре. То ще продължи своя вечен, затворен кръговрат на живота, в който се преплитат човешкия стремеж за познание и търсенето на онова вълшебно място, където се раждат ангелите… Все пак, това е най-късият роман за най-дългата история на човеците.

Няма коментари :

Публикуване на коментар