Общо показвания

понеделник, 2 декември 2013 г.

Маркъс Зюсак-"Крадецът на книги" / Markus Zusak-"The book thief "

Прекарвайки известно време извън България с болезнена сила усетих липсата на книги или поне на такива преведени на български език.Как ли не го умувах,но доставката беше колкото цената на книгата а аз не бях запозната как да си набавя книгите по друг начин.Затова упорито се вкопчих в електронните книги, мечтаейки как още първия ден на родна земя ще покоря книжарниците.Да държиш книгата в ръце,да усещаш аромата на мастило,да разгръщаш страница подир страница...Тази беше първата книга,която си бях обещала.Привлече ме както сюжета така и самото име на книгата.2014 година ще има екранизация и не ми се искаше да пропусна хубавата книга заради филма,който със сигурност щях да изгледам.Споменах ли,че имам лошият навик веднъж изгледала даден филм,след това да не мога да прочета книгата.И така доста често се разминавам със страхотни книги ! Пример : Ян Мартел-"Живота на Пи",Нилълъс Спаркс-"Тетрадката",Стивън Кинг-"Зеленият път" и т.н. Колкото и да искам,веднъж научила краят не мога да започна книгата.Везните наклони и тази рецензия на която попаднах в Под моста.Дано книгата плени и мен по-същия начин :)А сега се потапям в света на Маркъс Зюсак.




Е, аз срещнах „Крадецът на книги” само веднъж, но пък успя да ме заплени достатъчно, за да искам поне още две срещи. В живота на човек книгите обикновено се делят на няколко типа – такива, които са само за запълане на времето; книги, които просто са ни харесали; книги, които не обичаме и книги, които оставят толкова дълбока следа, след като последната им страница е била затворена, че никога няма да си същия, ще искаш да ги разгръщаш отново и отново и да преживяваш историята им пак и пак, защото са чисто и просто невероятно. Именно такава книга е и Крадецът на книги
Историята ни отвежда в Германия по времето на Втората световна война –време, когато екът от падналите бомби се чува по-често от детския смях, а страхът е сковал сърцата на всичко живо. Именно там се запознаваме с малко русо момиченце на име Лизел Меминджър – крадецът на книги. Малката губи брат си, а след това бива осиновена от обикновено немско семейство. Малко преди това пък открадва първата си книга – „Наръчник на гробаря”, все още неосъзнавайки, че именно това книжле ще преобърни живота й и ще го направи по-пъстър и далеч по-интригуващ.  Обикновените неща обаче свършват дотук, тъй като изпод перото на Маркъс Зюсак излизат невероятни, ярки персонажи, които те карат да се влюбиш в тях от момента на появята им, преживявайки всеки техен трепет и всеки страх.

Лизел попада в семейство на Ханс и Роза Хюберман, които я обгръщат с цялата любов, на която са способни, макар и по малко по-особен начин. Приемният баща на Лизел работи като бояджия, но същевременно е и добър акордеонист, той има способността да наблюдава света около себе си, да забелязва важните неща и още по-важното – да ги отбелязва. („Трудно е да не харесваш човек, който не само забелязва цветовете, но и говори за тях.”). Ханс е там, когато започва да сънува кошмари и седи с нея до сутринта, учейки я да чете. Всъщност, той е човекът, който й отваря врата към напълно нов свят – свят на думи, вълшебства, истории и й дава това, което ще бележи пътя й занапред – любовта към книгите. Освен всичко друго господин Хюберман отрича всякаква форма на омраза, отказва да се присъедини в партията и вероятно е най-добродушното създание, което можете да срещнете в книга. Той е от тези персонажи, които искате да изкарате от книгата или поне таите надежди, че може да срещнете някъде навън и да ги приберете в живота си, защото ще го направят по уютен и приятен.Приемната майка на Лизел пък влиза в категорията, която те кара да се почесваш по главата и да гадаеш мислите й с часове, тъй като някак съумява да съчетая моментни прояви на любов и постоянните спорове (често дори и със самата себе си), които я карат да изглежда леко плашеща и прекалено строга, но, за бога, какво ли се върти в главата на тази жена?!


Разбира се, нищо няма да я същото, ако в сюжета няма и един прекрасник, по който да въздишаме и лекичко да съжаляваме. Ето защо си имам един чудесен Руди – типично немско момченце, което копнее за целувката на Лизел и е верен другар в пакостите, именно той й лепва и прякора „крадецът на книги”.
И наглед това е всичко – четиримата водят нормален, но далеч не лек живот, но пък нещата въобще няма да останат същите. Не и след като на врата се появява Макс Вандербург – слабият евреин с коса, напомняща ефирността и красотата на птичи пера, и човекът, който ще промени персонажите завинаги. Макс е там, за да научи Лизъл какво означава истинско приятелство и признателност, той създава книга, специално направена за малкото момиченце и успява да спечели обичта и привързаността й. Той ни помага да си представим всичко, което е така характерно за Втората световна война – страхът, благодарността към хората, които го укриват, а в един момент дори и крайните и опасни мерки, които предприема, за да предпази семейството, което го прикрива.






Разбира се, когато говорим за „Крадецът на книги”, няма как да не спомен разказвачът на историята, а именноСмъртта. И, противно на очакванията, тя е далеч по-милостива и въобще не е кръвожадна, напротив – Смъртта има сърце, което някак успява да бъде покорено от малко момиченце и неговата история. Освен това е запленна от цветове, а и от хората, доказателство за това е една от репликите на Смъртта:
”I’m always finding humans at their best and their worse. I see their ugly and their beauty, and I wonder how the same thing can be both.”*




Краят на книгата пък ще ви накара да плачете и да се възрадвате вътрешно. Финалът е колкото съкрушителен, толкова и с нотка на радост, той ще направи някой от надеждите и желанията ви ( по отношение на книгата) реалност, а други ще сгромоляса с всичка сила и ще ги направи на пух и прах. И въпреки това ще ви хареса, не само това, ще искате още, ще затворите последната страница и ще се вгледате в корицата, чудейки се дали не е добре да започнете „ Крадецът на книги” още веднъж, защото вече ви липсва, защото искате да видите как ще открадне първата си книга, кога и защо ще целуне Руди и какво ще стане с Макс, в когото вече сте безвъзвратно влюбени.

Ако трябва да давам оценка, то тя ще е не по-малко от 20/10, защото, ако има книга, която може да открадне сърцето ви, да го разбие на парченца, само за да ви го върне отново, това е “Крадецът на книги”. Затова, настанете се удобно и се потопете в атмосферата на романа, където ще присъствате на четене в бомбоубежище, ще почувствате трепетът от първата книга, ще научите магията на думите и ще укриете евреин в мазето си на пук на германската действителност и терор.
Източник :http://podmosta.bg/thief/




Reviews:
It is 1939. Nazi Germany. The country is holding its breath. Death has never been busier, and will become busier still.

Liesel Meminger is a foster girl living outside of Munich, who scratches out a meager existence for herself by stealing when she encounters something she can’t resist–books. With the help of her accordion-playing foster father, she learns to read and shares her stolen books with her neighbors during bombing raids as well as with the Jewish man hidden in her basement. 

In superbly crafted writing that burns with intensity, award-winning author Markus Zusak, author of I Am the Messenger, has given us one of the most enduring stories of our time.


Няма коментари :

Публикуване на коментар