Total Pageviews

Димитър Димов-"Тютюн"

Обичам книгите страстно.Вкусът ми е разнообразен,обхващайки всички жанрове и стотици писатели.Започвайки да изреждам Нора Робъртс,Чарлс Дикенс,Оскар Уайлд,Агата Кристи,Джон Гришам,Стивън Кинг ... и в един момент на прозрение с мъка осъзнах,че сред тях няма нито едно българско име ! Една единствена бе книгата,която бях прочела от български автор и това бе "Железният светилник" от Димитър Талев.Та нали това бе идеята на книгите-да избягаш малко от твоя свят в друг.А той трябваше да бъде шарен,пъстър,различен и невиждан до сега.Защо ми бе да чета българска литература,като ден след ден се сблъсквах малко или много със сивотата у нас.Така разсъждаваше вътрешното ми аз преди години и неусетно това убеждение се бе затвърдило в мен.Сега реших да променя това-да дам шанс.Убедено започнах да преравям библиотеката на баща ми,която е и първият ми допир с книгите и си остана като първата любов,най-близка до сърцето ми.Още детски,пръстите ми бяха обхождали неговите книги с любопитството на бъдещо книжно червейче.Та започнах да прехвърлям българската литература,докато не попаднах на "Тютюн"от Димитър Димов.Небрежно разгърнах първата страница с леко подозрение,очаквайки след първите няколко изречения да я затворя решително отегчена от сивотата,която ще ме залее и да продължа издирването си.Очите ми преминаха през първите редове,а след 10 минути неусетно приседнах на дивана,погълната от книгата.Така ме завладя,че успях да я прочета за три дни.Светът на „Никотиана“',Борис и Ирина бе завладяващ.Толова близък и същевременно далечен  бе този свят-улиците на София,по които бях минавала,описанието на Варна и морето,звуците на балкана и аромата на българското утро.Ежедневието,манталитета и битието ни.Така открих аз очарованието на българската литература.Романът бе изключително написан,динамичен и запомнящ се за мен.И тогава в умът ми просветна споменът,че трябваше да четем тази книга в училище.И за пореден път установих,че е нужно да узрееш за определени книги.И трябва задължително да изчакаш да им дойде времето,за да можеш да им се насладиш докрай !

В различните си редакции „Тютюн“ е роман и за ужасната самотност на личността в капиталистическото общество, за огромния натиск на живота върху нравствените принципи в света на капитала, и за историческата обреченост на олигархиите в България, за социалнопсихологическите причини за тяхната гибел; роман и за потиснатите от монопола на тези олигархии, за техните икономически и политически борби, и за сложния психологичен лабиринт на човешките взаимоотношения както в зловещия свят на „Никотиана“', така и извън него. Романът е екранизиран през 1961 (режисьор Н. Корабов). До 1962 година целият роман е преведен на 10 езика (китайски, латвийски, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, унгарски и чешки), а части от него са преведени на английски, арабски, есперанто, испански, италиански и френски.


No comments